История на читалището

1. Първи стъпки

Както в цяла България, така и в с. Извор, по-будната и прогресивна част от населението подема идеята за създаване на читалище. В читалищната дейност те виждат възможност за провеждане на масова прогресивна и народополезна културно-просветна дейност. На 09 януари 1927г. се провежда учредително събрание. Учредители са 32 души. Избрано е ръководство в състав: Председател – Методи Георгиев, подпредседател – Милан Манов, секретар – Манол Михайлов, касиер – Димитър Беков, библиотекар – Алекси Апостолов и домакин Александър Николов. Съставът и подбудите им са различни , но прогресивни.

Така създаденото читалище започва своите енергични и трудни стъпки. То няма никаква материална база и никакви средства. Парични суми се набират от членски внос, от дребни дарения и вечеринки.

2. Театрална дейност

Когато говорим за читалищна дейност, неминуемо трябва да отдадем  значимото на първите създатели на театралната дейност , а те са : Екатерина и Иван Апостолови, Стоил Стоянов, Георги Стоичин, Иван Кацарски, Евгения Деспотова, Живка Сърчеджиева, Надежда Величкова, Невена Сапунджиева, Георги Хаджи Георгиев. Активно се включват и тогавашните ученици и студенти от с. Извор – Иван Парнев, Йордан Ананиев Попов, Кирил Ненков и др. Традициите в театралната самодейност намират вдъхновени и всеотдайни продължители в лицето на Кирил Кацарски, Тинка Вучкова, Сашка Кирилова, Александър Станишев, Райна Искренова, Васил и Лазар Владимирови, Стоян Тодоров, Методи Стоянчов, Любен Крумов, Цветанка Георгиева, Василка Костадинова и мн. др. С много жар, любов и всеотдайност те сами си шият костюмите, подготвят декорите, сами са художници и режисьори. През различните периоди режисьори на самодейния театър са Александър Манов, Борис Манов, Димчо Димчев, а по-късно Надка Коева. Театралните колективи имат много участия не само в района, но и в околийски, окръжни и национални прегледи. Незабравими ще останат изпълненията на самодейците в пиесите „Снаха”, „Боряна”, „Женско царство”, „Гераците”, „Лъжовен свят” и мн. др.

3. Певческа дейност

През дългогодишната си дейност читалище „Отец Паисий” бележи успехи и в певческата самодейност. Изпълняват се предимно песни от местния фолклор, надживели вековете… Незабравими ще останат изпълненията на Пара Въжарска, Елена Христова, Райна Божанкова, Евдокия Балканова, Мага Дикова, Ружа Велинова, Елена Божанкова, Кремена Петрова, Надежда Божанкова, Василка Буова, Анка Костадинова , Верка Зарева  и много други. През 1960г. на преглед на художествената самодейност в Перник те се класират на I-во място, а изпълненията им са включени в златния фонд на радио София.

            Не са по-малко успехите и на вокалната група от по-младите самодейки Райна Искренова, Снежана Стоилова, Антоанета и Анка Стефанови, Марийка Владимирова и др., които през 1964г. стигат до Национален преглед  в Благоевград. Истински празник за цялото село е V републикански фестивал на художествената самодейност, на който успехи бележат вокалната група с ръководител Вера Радева, свирачите Методи Нацев  и Кирил Данаилов, групата за автентичен фолклор и детска фолклорна група.

На Първия национален събор в Копривщица, златен медал и грамота за отлично представяне печели Кремена Кирилова заедно с баща си Кирил Данаилов с изпълнението на песента „Миленко войвода”, а през 1982г. с изпълненията си на гъдулка  методи Нацев печели сребърен медал. Това не са единствените лауерати от Копривщица, през 1991г. и през 1995г. Славчо Спасов Тодоров, под ръководството на художествения ръководител Йордан Петров  завоюва златни медали и грамоти за отлично представяне с изпълненията си на гъдулка.

Продължител в певческата дейност е Детската певческа фолклорна група „Изворски бисерчета”, която  е сформирана през месец март 2003г. От есента на 2005 г. до 2008 г. художествен ръководител на групата е народната певица от хор “Големите български гласове” - Йорданка Алексиева. Под нейно ръководство и акомпанимент на акордеон от съпруга й Стефан Алексиев,  групата е участвала и печелила призови места, грамоти и дипломи за отлично представяне на редица областни и общински прегледи и фестивали, като Национален детски фестивал за традиционен фолклор с. Дрен, в ежегодния празник на детското творчество „Чичо Стоян”,  Фолклорен фестивал „Пауталия” 2007.Участие и второ място за индивидуално изпълнение на автентична народна песен е присъдено на Цветелина Владимирова на Шестия национален фолклорен събор – Тетевен 2006 и др.

От 2009г. групата е почти  изцяло обновена, в нея се вливат нови  сили в лицето на деца на възраст между 4 и 7 години. Художествените ръководители Димана и Боян Боянови влагат душа и сърце в работата си с децата и резултатите не закъсняват :  Микрево 2009, ежегодни участия и награди от Дрен, Невестино, Сапарева баня, Мламолово, Пещера,  „Витошки напеви” – с. Кладница, „Балканска черга” – с. Шишковци и мн. др.общински и областни прегледи.Направен е и запис Лазаров ден в Извор. 

4. Танцова дейност

В етапите на VI републикански фестивал на любителското народно творчество танцовият състав с ръководител Васил Владимиров печели на Окръжния преглед в град Перник златна значка „Отличник”.

След прекъсване от няколко години през2006 г. под ръководството на Йорданка Алексиева се възстановява и танцовата дейност.

През 2010 г. под ръководството на Бойко и Александър Седефчевикъм читалището е сформиранаШкола по народни танци.

5. Детски народен оркестър

През 80-те години на XX век под ръководството на квалифицирани специалисти значимо място в дейността на читалището заема Детския народен оркестър. Ръководители на инструменталните школи са: Валери Евролиев - тамбура, .......................... - гъдулка,

На Окръжния преглед в град Перник в етапите на VI републикански фестивал на любителското народно творчество Детския народен оркестър печели златна значка „Първенец” и право на участие в следващия етап на фестивала.  

5. Читалище и училище

През годините винаги активно са си взаимодействали читалището и училището. По различни поводи и празници се организират съвместни утра и вечеринки. Пеят се местни песни, играят се хора. С уважение и признателност да си спомним за неуморния труд на учителката Яна Савова, която ръководи едновременно младежки и ученически колективи. Под нейно ръководство през 1947г. Георги Начков и Деница Велева се класират за национален преглед, а след това Георги е изпратен да вземе участие в първия фестивал на младежта и студентите в Прага, където разнася славата на кръшното шопско хоро.

В по-ново време не можем да не си припомним с искрена признателност и дълбоко уважение името на най-дългогодишния председател на читалище „Отец Паисий” и директор на Основно училище „Иван Вазов” – с. Извор – Стоян Тодоров, отдал много сили, труд и енергия,  вложил сърцето и душата си за развитието на читалищната дейност в с. Извор. 

Събития от изключително значение за населението са закупуването на на кино-машина през 1952 год., а през април 1961г. е закупуването на първият телевизор в района. Средствата за закупуването им са събрани от театрални постановки и хора от селото, живеещи в София.