"Ти ни трябваш и днес Апостоле"

152 години от обесването на Васил Левски

ТИ НИ ТРЯБВАШ И ДНЕС, АПОСТОЛЕ!
Орлин Орлинов
Дом не завъртя,
люлка не люля шарена,
либе нямаше –
да ти сложи възглаве,
да те срещне на прага
с кърпа шарена,
да приготви софра,
да ти лъхне на здравец.
Нива нямаше,
покрив нямаше, нищо си нямаше.
А и теб ти се щеше
остен да размахаш във здрача,
че наесен браздата
във черната угар те мамеше,
че косата ръждяса
напразно да чака косача.
Но ти имаше работа,
тебе чакаше делото
и само насъне,
затулен в студените чайници
една бяла и мека ръка
ти погалваше челото
и докосваха твоите устни
две устни омайници.
А твоите грошове броени
и точно в тефтера записани,
са капитал
на цял народ!
Твойта сметка бе ясна
и мъжка
и истинска,
какъвто беше
и твоят живот!
Чифт цървули,
комат хляб,
шепа маслини –
нищо повече!
Нищо за себе си!
Алтън настрана не събра!
Ти ни даваш урок вече сто години,
как се пастри
народна пара.
Грошът колкото и да е малък,
щом е за делото определен,
той е къс
от народния залък,
той е наш, не на теб и на мен.
Ний не сме си надвили
още на харча!
Още байовци
нечий залък нагарча!
Нека помним –
не са думи само това!
Нужна е работа –
не пусти слова!
Нека разхитителят
и мародерът,
нека хитрият,
лицемерът
видят свойта присъда
в тефтера –
твоя беден,
но страшен
тефтер!
Ти ни трябваш и днес,
Апостоле,
да ни кажеш ни трябваш,
Апостоле,
как се люби народ,
Апостоле
как се служи на род,
Апостоле
как се дава живот,
Апостоле
за живота – живот,
Апостоле…
Малка е мойта земя
на подвизи необозрима.
Светът има Гарибалди,
Робеспиер
и Марат.
България –
Левски има!
И познат
или непознат
Левски е син
на целия свят.
Левски е знаме,
ярка звезда
в глобуса
на световната свобода.
И тая звезда блести
и сияе
смърт и забвение
тя не знае.
Така е звездата –
звездата си свети
напук на големи,
но мъртви планети!
Вий потомци,
помнете добре
как родина се люби,
как сърце се раздава,
как се дарява живот…
Левски себе си
в боя неравен
загуби,
но спечели република
свята и чиста,
един изтерзан
от робия народ.